Немили-недраги

Немили-недраги, скитници жални,

бавно вървящи, безпътни следи.

Трудно минават, вечно са жадни

за тихия пристан на летните дни.

Немили-недраги - скръбни сърца,

полека пристъпват върху крехка трева.

Малко поместват лист подир лист - 

къде е живота щастлив и лъчист?

Просяци жадни за малко любов

загубили майка и татко и зов.

Глухи минават насред огнен рев

глухи остават без свидния жест.

Тлееща мъка по отминали дни

гнездото си свива в чудни мечти.

За милост и радост - за братска любов

душата копнее и проси покров.

Загубена връзка, сами сред тълпи

минават кат сенки, не правят следи.

В очите на всеки те търсят това - 

липсващо, свидно на жална душа.

Немили-недраги, отхвърлени вред

грешници кални, те чакат свой ред.

Немили-недраги, надежда една - 

те Бога да видят копнеят сега!

София,

30.06.2012

Вълнение

Не се потиш от притеснение жестоко.

Не се засичаш в думите си, но ако

насочиш се към някои закачки,

изчезваш мигновено с бързи крачки.

Колко пъти тъй часовника отмерва

глухо глътките от тежка делва?

Стрелките все по-бавно се помръдват

и все по-тежко пророкуват!

Засяда всяка мисъл в гърлото горчиво,

студена пот на капчици се стича по страните,

очите трескаво прелистват дните

в търсене на нещичко правдиво,

което тъй желанието да оправдава,

че пред сърцето бързичко да отминава

всеки довод, всякоя стрелица

коя в желязна хватка стиска бедната душица.

Ушите писват, времето застива!

О, ти орис най-жестока,

къде си ме повлякла без посока

по тръните на таз неразорана нива?

Цяло тяло тръпне вкаменено,

ударите в гърлото се отразяват.

Ръцете нервничко потрепват.

За един миг всичко става черно!

Миг на ужас, на уплаха страховита,

на безпомощност, горчивина - пропита

във всяка нишка на сърце разбито

във всяко колебание прикрито.

Покачвва се вълната и прелива

помитайки жестоко всяка дига.

Трус, каяние, конвулсии и ето -

показва се зората над морето!

Идва утрото и бавно всичко

връща се към действието привично.

Отпуска се захват железен.

Отдих сладък - безболезнен.

Шум заглъхва, мисъл припва!

Нещо истинско сърце напипва - 

след стихията преломна и ужасна

новородена появява се...душата!

София,

30.06.2012

Сребърни миражи

Една сълза безпътна, скитаща се в мрака

тя бавничко прокарва своя път.

Една следа без умисъл и без посока,

остава чезнеща в снега.

Оттук е минал кой ли чудоват човечец?

Нашепват нямо стъпки без пъдар.

Оттук-оттам наднича любопитен месец

и той да види снежната снага.

Чутовно стъпват в сребърния блясък,

искрящо бели, босите нога.

Безспирно носят се - беззвучен крясък,

и пак се губят във нощта.

Един миг, сякаш вечност цяла.

Магия все едно в нощта.

Вятърът полъхва - нежност вяла,

и бавничко потегля към леса.

Отмества клони, палаво наднича.

Очите търсят белите нога.

Гръмовен ужас - тиха мъка гони:

следата свършва без сълза.

София,
29.06.2012

Ритъма на вихъра

Този, който осмели се да играе със съдбата,

хвърля се във песен непонятна.

Бясно той под ритъма танцува

и за себе си не се интересува.

Че феерия е всяка мъничка минута,

искрици ярки, всеки миг блещукат.

Под допира на нежната милувка,

разтърсват се и палаво се пукват!

Присмиваш се на всяка лека стъпка,

че твоя е душата волна на поета.

Сърце вилнее, музиката звънка,

вечности се точат в елисейските полета.

Затворени очи в клепачите играят

И звуците трептят в ушите,

че тук, сега, за тебе е безкраят -

в божествения огън на мечтите!

Преплуваш през арената на дните,

Изпиваш чашата си бавно,

Преглъщаш всяка мисъл и тогава -

Откриваш свойто място сред звездите!

Върви, танцувай, смели друже,

Че смелите ги чака всякой въже!

Един след друг изчезват героично!

Един след друг избягват ги – трагично!

Cagliari, Italia

21.02.2012

Beautiful..

Beautiful are the rays of a morning sun
bringing the day to life.

Beautiful are the leaves of the old tree
slowly dancing upon the touch of wind.

Beautiful are the colours of a blazing sky
lightened by the setting sun.

But a thousand times more are the eyes
bringing dance upon your blazing heart.

Verona, Italia

5.02.2012

To D.P.

Magic

Not a moment less would I desire
in your precious arms to acquire.

Warm, intense and full of passion
are the moments felt in your possession.

Being in you presence is addiction
Sweet and most desirable conviction.

For a heaven's touch is what I feel
in all this time you being near.

Verona, Italia

5.02.2012

To D.P.

Глътка въздух

Ела и ме вземи

И във своята любов ме потопи.

Че в друго аз не виждам вече смисъл,

Освен при теб да пращам всяка мисъл.

Всеки миг едничко нещо моля -

Да си при мен да бъде твойта воля.

Да ме повикаш с теб да пребивавам

Във вечните селения да обитавам.

Колко пъти търсих ти с надежда аз очите,

Просих измежду на слънцето лъчите.

Като скитник аз се лутах без посока -

Слепец без никаква насока.

Заслушан в шумовете на листата

И в ритъма безкраен на водата,

Търсих аз следица от гласа ти тъй омаен

До тебе да ме води по пътя ми незнаен.

Ела, спаси ме, нямам вече сили

Да съм в компания на мислите унили.

Ела, спаси ме, да бъдем заедно те моля

От тук през всякоя неволя.

Cagliari, Italia

19.02.2012