Немили-недраги

Немили-недраги, скитници жални,

бавно вървящи, безпътни следи.

Трудно минават, вечно са жадни

за тихия пристан на летните дни.

Немили-недраги - скръбни сърца,

полека пристъпват върху крехка трева.

Малко поместват лист подир лист - 

къде е живота щастлив и лъчист?

Просяци жадни за малко любов

загубили майка и татко и зов.

Глухи минават насред огнен рев

глухи остават без свидния жест.

Тлееща мъка по отминали дни

гнездото си свива в чудни мечти.

За милост и радост - за братска любов

душата копнее и проси покров.

Загубена връзка, сами сред тълпи

минават кат сенки, не правят следи.

В очите на всеки те търсят това - 

липсващо, свидно на жална душа.

Немили-недраги, отхвърлени вред

грешници кални, те чакат свой ред.

Немили-недраги, надежда една - 

те Бога да видят копнеят сега!

София,

30.06.2012