Вълнение

Не се потиш от притеснение жестоко.

Не се засичаш в думите си, но ако

насочиш се към някои закачки,

изчезваш мигновено с бързи крачки.

Колко пъти тъй часовника отмерва

глухо глътките от тежка делва?

Стрелките все по-бавно се помръдват

и все по-тежко пророкуват!

Засяда всяка мисъл в гърлото горчиво,

студена пот на капчици се стича по страните,

очите трескаво прелистват дните

в търсене на нещичко правдиво,

което тъй желанието да оправдава,

че пред сърцето бързичко да отминава

всеки довод, всякоя стрелица

коя в желязна хватка стиска бедната душица.

Ушите писват, времето застива!

О, ти орис най-жестока,

къде си ме повлякла без посока

по тръните на таз неразорана нива?

Цяло тяло тръпне вкаменено,

ударите в гърлото се отразяват.

Ръцете нервничко потрепват.

За един миг всичко става черно!

Миг на ужас, на уплаха страховита,

на безпомощност, горчивина - пропита

във всяка нишка на сърце разбито

във всяко колебание прикрито.

Покачвва се вълната и прелива

помитайки жестоко всяка дига.

Трус, каяние, конвулсии и ето -

показва се зората над морето!

Идва утрото и бавно всичко

връща се към действието привично.

Отпуска се захват железен.

Отдих сладък - безболезнен.

Шум заглъхва, мисъл припва!

Нещо истинско сърце напипва - 

след стихията преломна и ужасна

новородена появява се...душата!

София,

30.06.2012