Глътка въздух

Ела и ме вземи

И във своята любов ме потопи.

Че в друго аз не виждам вече смисъл,

Освен при теб да пращам всяка мисъл.

Всеки миг едничко нещо моля -

Да си при мен да бъде твойта воля.

Да ме повикаш с теб да пребивавам

Във вечните селения да обитавам.

Колко пъти търсих ти с надежда аз очите,

Просих измежду на слънцето лъчите.

Като скитник аз се лутах без посока -

Слепец без никаква насока.

Заслушан в шумовете на листата

И в ритъма безкраен на водата,

Търсих аз следица от гласа ти тъй омаен

До тебе да ме води по пътя ми незнаен.

Ела, спаси ме, нямам вече сили

Да съм в компания на мислите унили.

Ела, спаси ме, да бъдем заедно те моля

От тук през всякоя неволя.

Cagliari, Italia

19.02.2012