Не е стихия
безпощадна.
Не е колона
непреклонна.
С гръб превит
в мълчание се влачи
Под погледа
на безпощадните палачи.
Не е
безмилостен владетел.
Не е и лъжлив
благодетел.
С нозе
раздрани по камъните грачи,
Със сърце
разкъсано на части.
Усмивка тънка
в погледа се вясва
Вяра страшна
в един миг проблясва.
Път безкраен
на душа велика.
Край очакван
на победа многолика.
София
20.09.2011
No comments:
Post a Comment