Почивка

Хвърлен в мисъл най-жестока

Отчаяно се лута без посока

Черни капки от сърце се леят

И очите никак веч не пеят.

Страшна сянка през ума минава.

Със сведени очи и поглед на забрава,

Мигове минават - сякаш вечни,

Безмълвно хлипащо човече!

Лежи в леглото на съдбата

Люлян от песен непозната

Докосване последно на ръка студена

Ледена целувка на уста смирена.

София

20.09.2011