Там

В далечно място - там на кея,

където две сърца задружно пеят,

където птици си гнездата вият,

къдет' вълните се чутовно бият.

В далечно време - там в мечтите,

които топлеха сърцата в дните,

които птици на крилата носят,

коит' се скитат кат' очи на просяк.

В далечно чувство - там в душата,

притихнали си шепнеха сърцата.

Притихнали се птиците стаиха

притихнали вълните се стопиха.

Там - под рухналата стара стряха,

там - сърцата се за миг запряха,

там дори и ангели мълчаха,

там се двама за ръце държаха.

Там - в прегръдка огнена - сърца се сляха.

Там - в мечта забравена - очи се смяха.

Там - в изгаряща милувка - устните мълвяха,

във момент единствен се души допряха.

София,

09.07.2013

Едно начало...

Ти попита ме преди известно време -

какво бих правил бидейки със тебе?

Как миговете свои бих прекарвал, 

Какво ли е, което бих направил?

Не сме ли ние тъй различни?

Не сме ли мъничко далечни?

Не сме ли от различно време?

Не сме ли...дявол да го вземе?

Но спри, кажи ми - как се мерят двама?

Как се те сравняват - по каква ли скала?

Как еднакви мерила ще им откриеш -

приемлива еднаквост да добиеш?

Как дистанцията им ще измериш?

Как ли - времената ще отмериш?

Как време и пространство между двама се отчитат?

Кажи ми - по какво се те зачитат?

Един нагоре, друг надолу.

Един от друг далеко или пък...не много!

В едно различни, в друго пък еднакви.

Като капчици вода приличат си - едва ли!

Един се движи, скача, пее.

Сърце играе, бие и лудее.

Високо да лети, сред птици да се рее.

Мечтите да следи - душата му копнее.

При друг нещата се по-бавно случват.

На моменти даже си изглеждат скучни.

Зад погледа зареян що се крие?

Каква ли мисъл статиката ще пробие?

Спри! До тук чети, щом тъй желаеш!

Ако достатъчно за теб е - спри!...

Не ще те карам повеч да се колебаеш!

Да продължиш напред - избираш ти!...

Покани ме да бъда искрен -

да казвам всичко що душа ми иска.

Поиска да узнаеш що изпитвам

и ето - туй е моята молитва:

Аз моля те искрата да оставиш -

да пламне или пък съвсем загасне,

но сама, свободна, без да я заставиш,

в определените контури да напасне.

Аз моля те от мен не искай да забравя,

в дебрите на някой спомен да оставя,

погледа ти, който нежно ме избавя

от всяка моя мисъл и тогава - 

Аз моля те не искай да забравя

докосването ти, което ме заставя - 

да преобърна всички възприятия

и цял да тръпна в твоите обятия.

Оназ прегръдка - тъй гореща,

оназ милувка - тъй насреща,

оназ целувка - дет изпепелява,

онази близост - дет влудява!

Но спри!...

Ти попита ме преди известно време -

какво бих правил бидейки със тебе?

Бих преследвал крехката искрица!

Бих потърсил я във твоята душица!

София,

09.07.2013

Imagine...

Imagine a rose-colored sunrise with rays burning hot. Just a single line and you right on top - dancing....living....screaming....turning with your eyes closed - just the feelings guide your way....never slowing down, never stopping to take a break, never taking a step back. One step away from the heavens.....one step away from the abyss. Just you a...

София,

16.02.2011

Немили-недраги

Немили-недраги, скитници жални,

бавно вървящи, безпътни следи.

Трудно минават, вечно са жадни

за тихия пристан на летните дни.

Немили-недраги - скръбни сърца,

полека пристъпват върху крехка трева.

Малко поместват лист подир лист - 

къде е живота щастлив и лъчист?

Просяци жадни за малко любов

загубили майка и татко и зов.

Глухи минават насред огнен рев

глухи остават без свидния жест.

Тлееща мъка по отминали дни

гнездото си свива в чудни мечти.

За милост и радост - за братска любов

душата копнее и проси покров.

Загубена връзка, сами сред тълпи

минават кат сенки, не правят следи.

В очите на всеки те търсят това - 

липсващо, свидно на жална душа.

Немили-недраги, отхвърлени вред

грешници кални, те чакат свой ред.

Немили-недраги, надежда една - 

те Бога да видят копнеят сега!

София,

30.06.2012

Вълнение

Не се потиш от притеснение жестоко.

Не се засичаш в думите си, но ако

насочиш се към някои закачки,

изчезваш мигновено с бързи крачки.

Колко пъти тъй часовника отмерва

глухо глътките от тежка делва?

Стрелките все по-бавно се помръдват

и все по-тежко пророкуват!

Засяда всяка мисъл в гърлото горчиво,

студена пот на капчици се стича по страните,

очите трескаво прелистват дните

в търсене на нещичко правдиво,

което тъй желанието да оправдава,

че пред сърцето бързичко да отминава

всеки довод, всякоя стрелица

коя в желязна хватка стиска бедната душица.

Ушите писват, времето застива!

О, ти орис най-жестока,

къде си ме повлякла без посока

по тръните на таз неразорана нива?

Цяло тяло тръпне вкаменено,

ударите в гърлото се отразяват.

Ръцете нервничко потрепват.

За един миг всичко става черно!

Миг на ужас, на уплаха страховита,

на безпомощност, горчивина - пропита

във всяка нишка на сърце разбито

във всяко колебание прикрито.

Покачвва се вълната и прелива

помитайки жестоко всяка дига.

Трус, каяние, конвулсии и ето -

показва се зората над морето!

Идва утрото и бавно всичко

връща се към действието привично.

Отпуска се захват железен.

Отдих сладък - безболезнен.

Шум заглъхва, мисъл припва!

Нещо истинско сърце напипва - 

след стихията преломна и ужасна

новородена появява се...душата!

София,

30.06.2012

Сребърни миражи

Една сълза безпътна, скитаща се в мрака

тя бавничко прокарва своя път.

Една следа без умисъл и без посока,

остава чезнеща в снега.

Оттук е минал кой ли чудоват човечец?

Нашепват нямо стъпки без пъдар.

Оттук-оттам наднича любопитен месец

и той да види снежната снага.

Чутовно стъпват в сребърния блясък,

искрящо бели, босите нога.

Безспирно носят се - беззвучен крясък,

и пак се губят във нощта.

Един миг, сякаш вечност цяла.

Магия все едно в нощта.

Вятърът полъхва - нежност вяла,

и бавничко потегля към леса.

Отмества клони, палаво наднича.

Очите търсят белите нога.

Гръмовен ужас - тиха мъка гони:

следата свършва без сълза.

София,
29.06.2012

Ритъма на вихъра

Този, който осмели се да играе със съдбата,

хвърля се във песен непонятна.

Бясно той под ритъма танцува

и за себе си не се интересува.

Че феерия е всяка мъничка минута,

искрици ярки, всеки миг блещукат.

Под допира на нежната милувка,

разтърсват се и палаво се пукват!

Присмиваш се на всяка лека стъпка,

че твоя е душата волна на поета.

Сърце вилнее, музиката звънка,

вечности се точат в елисейските полета.

Затворени очи в клепачите играят

И звуците трептят в ушите,

че тук, сега, за тебе е безкраят -

в божествения огън на мечтите!

Преплуваш през арената на дните,

Изпиваш чашата си бавно,

Преглъщаш всяка мисъл и тогава -

Откриваш свойто място сред звездите!

Върви, танцувай, смели друже,

Че смелите ги чака всякой въже!

Един след друг изчезват героично!

Един след друг избягват ги – трагично!

Cagliari, Italia

21.02.2012