Ти попита ме преди известно време -
какво бих правил бидейки със тебе?
Как миговете свои бих прекарвал,
Какво ли е, което бих направил?
Не сме ли ние тъй различни?
Не сме ли мъничко далечни?
Не сме ли от различно време?
Не сме ли...дявол да го вземе?
Но спри, кажи ми - как се мерят двама?
Как се те сравняват - по каква ли скала?
Как еднакви мерила ще им откриеш -
приемлива еднаквост да добиеш?
Как дистанцията им ще измериш?
Как ли - времената ще отмериш?
Как време и пространство между двама се отчитат?
Кажи ми - по какво се те зачитат?
Един нагоре, друг надолу.
Един от друг далеко или пък...не много!
В едно различни, в друго пък еднакви.
Като капчици вода приличат си - едва ли!
Един се движи, скача, пее.
Сърце играе, бие и лудее.
Високо да лети, сред птици да се рее.
Мечтите да следи - душата му копнее.
При друг нещата се по-бавно случват.
На моменти даже си изглеждат скучни.
Зад погледа зареян що се крие?
Каква ли мисъл статиката ще пробие?
Спри! До тук чети, щом тъй желаеш!
Ако достатъчно за теб е - спри!...
Не ще те карам повеч да се колебаеш!
Да продължиш напред - избираш ти!...
Покани ме да бъда искрен -
да казвам всичко що душа ми иска.
Поиска да узнаеш що изпитвам
и ето - туй е моята молитва:
Аз моля те искрата да оставиш -
да пламне или пък съвсем загасне,
но сама, свободна, без да я заставиш,
в определените контури да напасне.
Аз моля те от мен не искай да забравя,
в дебрите на някой спомен да оставя,
погледа ти, който нежно ме избавя
от всяка моя мисъл и тогава -
Аз моля те не искай да забравя
докосването ти, което ме заставя -
да преобърна всички възприятия
и цял да тръпна в твоите обятия.
Оназ прегръдка - тъй гореща,
оназ милувка - тъй насреща,
оназ целувка - дет изпепелява,
онази близост - дет влудява!
Но спри!...
Ти попита ме преди известно време -
какво бих правил бидейки със тебе?
Бих преследвал крехката искрица!
Бих потърсил я във твоята душица!
София,
09.07.2013
